На 29 октомври Държавна опера – Русе ще представи премиерата на балета „Моцарт“ – спектакъл, който надниква отвъд познатия образ на гения, за да разкрие сложния свят на човешките чувства, любовта и вътрешните търсения.
В образа на Констанца японката Нанами Нишикажи изгражда портрет на жена, която не само обича Моцарт, но и търси собственото си място в неговия необикновен свят. Чрез езика на танца тя разкрива невидимите нишки на една връзка, в която нежността и болката, близостта и отчуждението съществуват едновременно. В това интервю тя споделя как открива душата на своята героиня и как срещата с музиката на Моцарт се превръща и в път към самата себе си.
Какво означава Констанца за Вас? Жена, която обича Моцарт, или жена, която търси собственото си място в неговия необикновен свят?
За мен Констанца е не само жена, която дълбоко обича Моцарт, но и личност, която продължава да търси собствената си идентичност и мястото си в неговия блестящ и необикновен свят.
Тя не е просто съпругата, която подкрепя един гений, а самостоятелна личност със свои чувства, страст, сила и уязвимост. Привлича я свободолюбивата природа на Моцарт, но понякога тя може да се чувства объркана или наранена. И въпреки това продължава да го обича. Именно тази сложност, според мен, превръща Констанца в толкова завладяващ образ.
Чрез тази роля се надявам да изразя не само красотата на това да споделяш живота си с човек, когото обичаш, но и трудността да съхраниш собствената си идентичност в рамките на тази връзка.
Как пресъздавате чрез танца любовта, нежността и страстта, които свързват Констанца и Моцарт?
Когато изграждам образа на тяхната връзка, за мен най-ценни са онези чувства, които остават неизречени. Любовта и нежността невинаги се нуждаят от мащабни движения, за да бъдат изразени. Дори най-лекото движение на пръстите, един поглед или краткият миг, в който единият посяга да докосне другия, но се поколебава, могат да предадат дълбока емоция.
От друга страна, страстта и конфликтите между тях намират израз в по-мощни движения, ритъм и физическо напрежение. Те са привлечени един от друг, но понякога се противостоят или се отдалечават емоционално. Вярвам, че именно тези непрестанни промени придават на отношенията им толкова човешко и достоверно звучене.
Преди всичко музиката на Моцарт ми говори по безброй начини. Опитвам се да уловя тъгата, скрита зад нейната лекота, и копнежа, който се таи под повърхността на радостта, като позволявам на чувствата на Констанца да преминат през цялото ми тяло и да оживеят в танца.
Какво открихте за Констанца – и може би за самата себе си – чрез изпълнението на тази роля в балет, вдъхновен от музиката на Моцарт?
Едно от най-важните неща, които открих чрез тази роля, е вътрешната сила на Констанца. Тя не произтича от способността ѝ да остава незасегната от случващото се, а от умението ѝ да продължава да обича и да посреща живота по свой собствен начин, дори когато се чувства несигурна или наранена.
Музиката на Моцарт обхваща не само радостта и хумора, но и самотата, тревогата и дълбокото усещане за човешката природа. Потапяйки се в света на Констанца, осъзнах, че дори когато се опитваме да разберем човека, когото обичаме, може никога да не успеем да го опознаем напълно. И все пак вярвам, че има нещо дълбоко смислено в това да продължаваме да протягаме ръка един към друг и да търсим емоционалната връзка помежду си.
Тази роля ми даде и възможност да се вгледам в самата себе си. Всеки път, когато се опитвам да разбера и да въплътя чувствата на Констанца на сцената, откривам нови страни на собствената си сила и уязвимост, на страстта и несигурността си. За мен да пресъздавам Констанца означава не само да вдъхна живот на нейната история и чувства на сцената, но и да поема по пътя на откриването на нови страни от самата себе си.
